Росен Карадимов: Идеологията дава чистота на облика и предсказуемост на поведението

Идеологията дава чистота на облика и предсказуемост на поведението, с тези думи гостът модератор Росен Карадимов завърши дискусията за бъдещето на лявото, която се проведе в Ямбол. Тя беше организирана от Общински съвет на БСП и събра на едно място леви парии и организации и лявомислещи хора. Това беше първата регионална среща от подобен тип. Не нея гостува и Симеон Симеонов, председател на Националния съвет на Отечествения съюз. Публикуваме представянето на Росен Карадимов, което даде рамка за размисъл и провокира дискусията:

„За да бъде убедително лявото и да поиска властта, трябва много ясно да идентифицира физиономията си, а физиономията в политиката се идентифицира през идеологията.

Лявото е в процес на търсене на автентичната си идеологическа база, което е предпоставка за такова обединение, защото всяко друго обединение би било на безпринципна основа и конюнктурно.

Ще започна с кризата в левицата през първите 20 години на 21 век, защото ако не видим дълбочината на проблема, ние никога няма да разберем защо въпреки че изглеждаме добре, хората не са ни дали доверие, защо не ни вярват, макар че говорим правилни неща. Според мен има две причини.

Първата сериозна причина е идеологическата делегитимация на лявото. Лявото на 20 век стоеше до два много ясни идеологически фундамента и те бяха либералното, разбирано като свобода на индивида и социалното, разбирано като равенство и справедливост. Либералният вектор през 21 век беше иззет от десницата, но не в разбирането му за свобода на гражданите, а като свобода на пазара. Резултатът от това идеологическо изземване на тезата за либералното като свобода на пазара доведе до господство на глобалния либерализъм, разбиран като пълна власт на пазара и доведен до своя абсурд, като глобалния либерализъм подчини националния суверенитет и свободата на гражданите. Това компрометира идеята за либералното в световен мащаб като свобода и лиши левицата от основния й идеологически фундамент.

Социалният вектор, който беше фундамент на лявото и особено на българската левица – най-сериозният фундамент, върху който тя стоеше.

До 2008 г. преди кризата управлението на десните партии, особено в Европа, доведе до много сериозни социални придобивки, като разми границата между лявото и дясното – например, Германия, Франция, Гърция. Когато дойде кризата през 2008 г. и стана ясно, че парите на общото благоденствие, което разми границите между ляво и дясно свърши, някой трябваше да плати сметката. За пръв път през последните 20-30 години, се очерта ясна диференциация, при която политиците трябваше да изберат кой да плати сметката, защото не можеше вече всички да бъдат добре. През кризата сметката я платиха бедните и средната класа за сметка на спасяването на едрия финансов капитал. Помните инвестициите, които направиха западните правителства, за да спасят банки, финансови институции, едри компании за сметка на орязване на права, свободи, доходи и възможности на средната класа. Това беше златният момент на левицата да се легитимира през социалния вектор. Левицата беше загубила рефлекс какво трябва да се направи, тя беше влязла в тежка колаборация с десните управления и беше загубила собствена физиономия. Тя инерционно подкрепи тази политика 2008-2009 г., което окончателно, по мое мнение, делегитимира лявото в Европа. Оттогава започна тежката и институционална, и изборна криза на левицата в Европа с все по-лоши резултати и тежка доминация на десните партии.

Втората причина, която доведе до криза на лявото в Европа, това е политико-корпоративната доминация на десните партии в Европа през последните 20 г. На първо място това е зависимостта на политиката в отделни страни членки от решенията в Брюксел. От друга страна обаче Брюксел, поне до предишното издание на Европейската комисия, се представляваше на 80 % от десни партии. Европейската народна партия (ЕНП) е най-лошият пример за мощен инструмент за влияние във вътрешно-политическите процеси в страните членки. През кампанията 2014 г. и 2016 г. и Жозеф Дол, като председател на ЕНП, и Антонио Лопес, като неин секретар, директно се наместваха в кампанията. Тази доминация на десните партии позволи двойни стандарти по отношение на страните членки в зависимост кой управлява и кой е в опозиция – те са безскрупулни в това отношение. Когато управлява дясно правителство, то се ползва с фондовете на ЕС като политически инструмент за политическо влияние, а не като икономически инструмент за подобряване и уеднаквяване на социалния статус на европейските граждани. Затова Борисов казваше, когато сте вие на власт ги спират (б. р. фондовете), а на нас ги пускат. През европейските фондове се цели определена политическа конюнктура. Много е трудно в такава ситуация ляво правителство да оцелява, защото спрямо него не се прилагат същите аршини, както към десните правителства.

ЕНП е една политико-корпоративна структура с много здрави връзки за разлика от Партията на европейските социалисти (ПЕС), която доста аристократично гледа тези процеси в Европа. Част от делегитимацията на лявото в европейски план се дължеше на необоснованите коалиции между ПЕС и ЕНП, което доведе до загуба на собствена политическа физиономия.

Това са двете основни причини, които доведоха до тежкото състояние на левицата в днешно време, и те са с 20-25-годишна давност.

Ако стъпим на тази база, ние трябва да очертаем перспективата на каква основа трябва да тръгнем оттук нататък, за да преодолеем сегашното положение.

Новото ляво трябва да оформи своята идеологическа база.

На първо място лявото трябва да изведе общите положения, които са неидеологизирани, но са изключително важни – обществен ред, законност, корупция, преход, приватизация, защита на българското производство, справедлива съдебна система. Трябва да убедим хората, че лявото е призвано да ги защити и да ги изпълни отново със смисъл.

Нуждаем се от ренесанс на идеологическите послания. Само когато идеологията обоснове политическите решения, само тогава политиката е предсказуема и може да увлече хората.

Фундаментът, на който лявото трябва да стъпи, е свобода, равенство и справедливост във всичките им измерения през 21 в.

Каузата на новото ляво е държавата да бъде разглеждана като противовес на глобалния либерализъм.

Това не е тоталитарната държава на социализма, това не е държава на самоцелното преразпределение. Това е държавата, която гарантира свободи и права, и държавата като инструмент за политика.

На първо място кауза на лявото трябва да бъде укрепването на държавата като гарант на конституционните права на гражданите. В цяла Европа виждаме уклон към авторитарни десни управления, виждаме опит да се ограничи избирателното право, да не се въведе машинно гласуване, да се ограничава свободата на медиите, да се нарушава равенството пред закона.

Автентичната левица трябва да издигне общо демократични тези като своя непосредствена цел, като вземе властта.

Идеологическа е тезата, че лявото може да гарантира нормалното функциониране на държавата през нейните демократични механизми.

На второ място - държавата като регулатор на ключови обществени отношения.

Здравеопазване

В момента състоянието на здравната каса, статута на болниците, структурата на разходите в здравеопазването са тежко сбъркани. Теза на лявото е, че е недопустимо болниците да бъдат търговски дружества. Трябва да се направи преглед на преструктурирането на разхода на Касата. За последните 20 г. приходите на Касата са увеличени 10 пъти, но здравеопазването не е 10 пъти по-добро. Общият бюджет на доболничната помощ е 60 млн. лв., общият бюджет на Здравната каса е над 4 млрд. лв. Над 50 % от бюджета на Здравната каса отива във фармацията и приспособления като протези и т. н. Този разход е абсолютно изкривен.

Равният достъп до образование е фундаментална теза на лявото.

Пенсионната система

Много скоро ще е сблъскаме с колосален проблем – с частните пенсионни фондове. Проблемът е, че вече 25 – 30 г. държавата задължава всички работещи да се осигуряват и допълнително. Пред 1,5 г. в тези фондове парите бяха 14 млрд. лв. Все още плащането на втора пенсия не е започнало, никой не знае кога и дали изобщо ще започне. Това може да се окаже поредната кражба да прехода и то с участието на държавата.

Данъчната система

Въпросът не е само да се въведе диференцирана данъчна ставка, а да се въведе такава ставка, която да стимулира средната класа.

Теза на БСП е диференцираната ставка на ДДС, но освен намалението, може да се помисли за вдигане на ставката за луксозни стоки.

Държавата трябва да поеме ключова роля на пазарен регулатор на монополни и на картелни сектори в икономиката. Могат да бъдат създадени Държавна аптечна компания, която да работи с по-малък процент на печалбата, Държавна търговска банка, която да не въвежда такива високи такси и те ще бъдат естествени регулатори на пазара, но при променено управление на държавните дружества, а не като място за политически назначения.

В момента българската икономика е с обърната рамка.

В една нормална икономика, управлявана от ляво правителство трябва да има една силно ограничителна държавна рамка на структуро-определящи предприятия и една среда от много конкурентна рамка на малки и средни предприятия.

Сега ние имаме една изключително либерална рамка – енергетика, финанси, телекомуникации, в която няма никаква регулация, и има една изключително стагнирана рамка на рекет и мачкане на малкия и среден бизнес.

Държавата като гарант за закрила на националните, патриотични и духовни ценности.

Ключово послание на левицата и на новото ляво в 21 в. трябва да бъде екологията. Това е бъдещата тема, която ще се окаже скритият двигател на света.

Това изложение е само рамка за дискусия, защото без идеологически ясни послания ние няма да успеем да спечелим доверието на хората. Идеологията единствено прави една партия прогнозируема и разбираема. Идеологията е сбор от ценности, а не сбор от хора, които искат да вземат властта.“