Катя Георгиева: Трябва да определим посоката за управление на общинската собственост

Всички тук сме наясно, че общинската собственост е основният капитал,  чрез който местната власт осигурява предоставянето на качествени публични услуги, осигурява необходимите ресурси за нуждите на местното социално-икономическо развитие, което пък кореспондира с визията за развитието на нашата общност. Собствеността е в основата на съществуването на местното самоуправление.  Добре е от време на време да си припомняме защо всъщност има такова.

Очаквах тази година Програмата да демонстрира един нов управленски подход за общинската собственост на Ямбол. Наистина очаквах. Очаквах да видя поне три неща. Първо -  къде сме ние. Второ – какви цели си поставяме и къде искаме да стигнем и трето, но не последно – какви са ни приоритети и какъв инструментариум ще прилагаме, за да ги реализираме. В настоящата програма  тези неща не се виждат. Дори не се вижда старание да се посочи фокус в дългосрочната политика за общинската собственост.

Нали искахме ново и различно управление? Тогава защо продължаваме в стар стил програмата само да е  разписана според изискванията на закона. Анализът в нея е копиран от Стратегията за управление на общинската собственост 2014–2020. Различното управление първо започва от различното мислене.  Да не напомням и че кметът е длъжен всяка година да прави оценка на степента на изпълнение на тази стратегия.

В програмата не се представя информация колко акта за общинска собственост са издадени през изминалата година, колко са разпоредителните сделки с общинско имущество, колко са приходите от наем – разделени на такива с преференциални цени и на такива с пазарно ориентирани цени, колко са приходите от продажба на тръжна документация, от наем на терени за разполагане на преместваеми обекти, от рекламни съоръжения, билбордове, колко са сделките за прекратяване на съсобственост и колко са учредените права за строеж, какви нови имоти сме придобили, какви са извършените разходи по управление и разпореждане с общинското имущество, колко са разходите за ремонт на общинските жилища, за застраховка на общинското имущество, колко са ни разходите за външни услуги. Не е представен и списък на собствеността, предоставена за управление и поддръжка на общинските предприятия., както и имотите по чл.12, ал.5 от ЗОС. Съгласно Чл.13 от ЗОС, общината владее и управлява безстопанствени имоти  на своята територия – колко са тези имоти и как ги управляваме – не разбрахме.  Аз лично изпитвам съществено съмнение в посочената бройка  рекламни и информационни съоръжения – 112. Разхождайки се в града, всички виждаме, че те са много повече. И тук е въпросът – какво ще направи общината, за да контролира тези съоръжения, за които няма разрешения, а те са възможност за приходи в бюджета. Никъде в програмата не се говори за публично-частни партньорства, което е една възможност за нашата община.

Редно е да се представи тази информация, защото това е собственост на нашите съграждани, а не на общинската администрация. И защото само на база на такава информация, можем да вземаме най-целесъобразните решения тук, в общинския съвет.

От написаното в програмата отново деликатно прозира 12-годишната констатация „има имот – има проблем, няма имот – няма проблем”.

Вижте, колеги. Всяка година програмата е една и съща. Само се сменят обектите в табличките, изводите са едни и същи, действията – едни и същи, очакванията са някакви. Време е за целеполагане, което не е плод на една или друга управленска конюнктура. И аз лично вярвам, че точно този общински съвет може да покаже как наистина трябва да бъде.

Един пример – съветникът Красимир Йорданов предложи в постоянната комисия по общинска собственост да отпаднат от приходната част на бюджета заложените 150 хил. лв. от продажбата на общински жилища и въвеждане на едногодишен мораториум върху продажбата им с  мотивите, че през изминалата година са продадени 7 апартамента общинска собственост, общинският съвет е гласувал  продажбата на още 5, като за този период общината не е придобила нито едно жилище. Картината назад  в годините не е по различна. По официална информация от кмета, към 12.12.2019 г. община Ямбол разполага с 326 жилища за отдаване под наем на нуждаещи се. Към същата дата броят на лицата, включени в картотеката по чл.7, ал.1 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища е 537, които също са с установени жилищни нужди и отговарят на условията за настаняване. Тези хора са в групата на най уязвимите в нашето общество и не могат да си позволят наем на свободния пазар. Не се прие предложението на Йорданов. Какъв сигнал е това към тези наши съграждани?

Ето, такива въпроси трябва да коментираме и да търсим адекватните решения.

Иначе, думичките в програмите все ще ги копираме отнякъде, цифрите ще ги натъкмим. Ще се сменят кметове и общински съвети и пак ще се върви без посока. Ето защо първо трябва първо трябва да определим посоката.

Искрено се надявам, следващата програма за общинската собственост – за 2021 год., с участието на всеки един от нас да заложи перспективни идеи в полза на ямболци.

Защото,  ако сега още звучи рефрена за неопитността, тогава подобно оправдание  вече няма да има!