Калина Геврекова: Моята мечта за Ямбол

 

Mi casa es su casa, или казано по друг начин, моят дом е моята крепост. Такъв е и моят град. Родното място е топосът, от който водят началото си всички мои мечти. Нека им дадем воля!
Мечтая осезанието ми да бъде пленено от красотата, струяща от моя град. Мечтая очите ми да бъдат запленявани от сияйните усмивки на жителите му. Мечтая да се срещна с младостта, за да изградим заедно бъдещето. Мечтая да се влюбя.
Красив е градът ми, защото са красиви хората в него. Но може да бъде по-красив, защото може да бъде по-щастлив. За щастието е необходимо да се борим. Отваряйки очи, ние трябва да знаем кои сме и кои искаме да бъдем. Трябва да си поставяме цели, защото реализирането им носи на човек истинското щастие.
Двигателят на желанието за борба е младежта. Младите хора са тези, от които зависи бъдещето, защото те са бъдещето. Те са онези, които имат енергията, необходима за отклоняването на живота от обичайното му русло и подемането на прогреса.
Мечтая да видя този прогрес, за да се влюбя. Любов би било да виждам как малкият ни град расте. Как се променя, как се променят и хората в него. А е любов, защото вече го обичам такъв, какъвто е.
Обичам да съзерцавам залеза от върха на Боровец. Обичам да слушам птиците, чуруликащи в градския парк. Обичам старците, стоящи пред блоковете и децата, играещи в парка.
Обичам своя град!


Есето на Калина Геврекова от ПМГ ”Атанас Радев” получи поощрителна награда в конкурса "Моята мечта за Ямбол"