Почит към паметта на ремсиста Михаил Ганев

В с. Окоп на 14 април беше почетена паметта на Михаил Ганев Стоянов, ремсист, който е починал едва 19-годишен след побой и престой в затвора.
Организатор на събитието беше неговата сестра Гергана Вълкова, подкрепена от тунджанската общинска структура на Български антифашистки съюз.
На възпоменанието дойдоха негови близки, съселяни и членове на Български антифашистки съюз. Присъстваха областният председател на БАС Янка Джендова, общинският председател на БАС – „Тунджа” Калинка Косева, председателят на ямболската организация на БСП Катя Георгиева и председателят на младежката структура на БАС Лариса Иванова.
Присъстващите първо поднесоха венец пред паметната плоча в родната къща на ремсиста, след което поднесоха цветя пред паметника му в двора на училището и почетоха паметта му с едноминутно мълчание.
По-късно всички присъстващи се събраха в читалището на селото, за да чуят емоционалното слово на неговата сестра Гергана Вълкова, която сподели, че като най-малка винаги е чувствала дълг да почете по този по-тържествен начин и затова точно на датата, когато се навършват 74 години от неговата смърт, са се събрали в Окоп.
Тя разказа, че той е роден 10 октомври 1925 г. в Окоп. Баща му умира още докато е едва 9-годишен и майка му остава вдовица с двама сина, а няколко месеца по-късно се ражда и сестра му Ганка. Майка му е принудена да се ожени повторно в Чарган, а двамата й сина остават да живеят в бащиния си дом, отглеждани от чичовците си.
Михаил завършва основно образование в с. Окоп, учи до 7 клас в Кукорево, след което отива в Ямбол да става шивач и работи като чирак в работилницата на Васил Иванов. Там среща и други будни младежи и става член на РМС. Вечер в работилницата те пишели позиви, четяли, слушали радио.
Няколко пъти през 1944 г. Михаил успял да се укрие от полицията, която заподозряла за дейността на ремсистите. Чинка му Радка веднъж го скрила в сандък, затрупвайки го с черги, а втория път му дала да се преоблече в женските дрехи на дъщеря й. На 9 юни 1944 г. е станал провал в партийната организация в Каргона и при блокада в една от квартирите са заловени и арестувани много ремсисти, сред които е бил и Михаил. Отвеждат ги в еврейското училище, наричано полицейското мъчилище, където зверски ги пребивали с колове, потапяли ги в каца с вода, за да ги свестяват, и пак започвали, за да изтръгнат техните признания. На 20 юни трима от арестуваните са изведени и разстреляни в каменната кариера край Калчево, а Михаил с останалите задържани са отведени в съда и получава присъда от 2 години затвор, която излежава до 7 септември 1944 г. в Сливенския затвор. Излизайки от затвора, болен от менингит, Михаил не успява да се възстанови и умира на 14 април 1945 г.
11 години по-късно в двора на училището в негова чест и в памет на трима, загинали в Отчествената война, е изгитнат паметник.