Кметът държи "на каишка" общинските съветници

- Г-жо Георгиева, общинските съветници на БСП реагираха остро на намеренията на местната власт за нов голям общински заем. Как бе обосновано трупането на задължения и има ли основания за това?

- Кметът на ГЕРБ в Ямбол Георги Славов иска да изтегли облигационен заем от 9 млн. евро, който ще се връща през следващите 12 години и с лихвите ще достигне 20,6 млн. лв. Това искане се гласува в последния възможен момент. Според Закона за общинския дълг 39 месеца след избирането им общинските съвети нямат право да взимат решения за общински заем. Този срок изтича на 26 януари 2019 г., а предложението беше гласувано от подкрепящото кмета мнозинство на последната за годината сесия на Общинския съвет 28 декември. В края на изтичащия мандат се иска заем, който ще натовари финансово следващите три управления на Ямбол. Подобен ход ще блокира инвестиционната им активност, защото всяка година общината ще трябва да плаща от собствени приходи над 2 млн. лв. за заема, колкото е размерът на капиталовите й разходи в момента.

Привидният повод за това искане е да продължи развитието на града и то сега, а не постепенно напред в годините, но реалният повод са предстоящите избори. С този заем ГЕРБ в Ямбол искат да спечелят предимство на местния вот. Общинските съветници от БСП не сме против развитието на Ямбол, но сме последователни в позицията си, че такъв голям общински заем трябва да се тегли само след допитване до гражданите, защото те ще го плащат с данъците си. Затова инициирахме подписка за провеждане на местен референдум за дълга.

- Кметът изпревари резултатите от подписката. Ще попречи ли този ход на допитването?

- Инициативният комитет за провеждане на местен референдум има три месеца за събиране на подписи, срокът изтича в началото на март. Решението на Общинския съвет не пречи на подписката, но управлението на Ямбол, в лицето на кмета и на подкрепящите го съветници, отново не се съобрази с гражданите и доказа, че не зачита тяхното мнение. Вярваме, че ще съберем необходимите подписи и гражданите на Ямбол ще се произнесат дали да се тегли този заем.

- Как може да бъде заздравено финансовото състояние на община Ямбол?

- В момента община Ямбол е в стабилно финансово състояние, но тегленето на такъв огромен заем го застрашава. Общината все още плаща изтеглен преди 10 години заем от 5 млн. лв., с който беше подменен главен водопровод в града. По него трябва да се изплатят още 673 389 лв. Според регистъра на общинския дълг задълженията на общината са в размер на 4 620 769 лв. заради заеми за разплащане на европейски проекти. Предстои в града да бъде изградена пречиствателна станция за близо 24 млн. лв. Тегленето на нов дълг сериозно ще застраши финансовата стабилност.

- Кои са най-неотложните проблеми, които трябва да бъдат решени, от какво имат нужда жителите в района?

- Големият проблем на Ямбол е скъсаната връзка между гражданите и местната власт. От 11 години управление кметът на ГЕРБ няма приемен ден и хората не могат да достигнат до него, за да му споделят проблемите си. След искането за облигационния заем стана ясно и друго порочно виждане на сегашното управление - че избирателите имат право на глас само по време на избори, а през останалите 4 години просто трябва да се оставят да бъдат управлявани, без да се зачита тяхното мнение. Фокусът на управление при ГЕРБ са инфраструктурата и ремонтите, но няма политики, насочени към хората. Общината се превърна в разпределител на европейски, национални и общински средства, но въпреки това градът не може да задържи младите си хора. Липсват над 40 лекари в областната болница, няма местни политики за привличане на млади специалисти, за насърчаване на раждаемостта, за подпомагане на семействата с малки деца, за насърчаване на професионалното образование, съобразено с нуждите на местната икономика. Европейските средства са фокусирани основно в централната част на града, а болшинството от хората живеят по кварталите и се оплакват, че тяхната среда за живот е все така неуредена.

Хората на Ямбол се нуждаят от по-добро управление, основано на диалог и доверие, от нови възможности и нова платформа за града, в която да вярват и всички заедно да я следваме.

- Какви са предложенията на съветниците от левицата и как смятате да ги реализирате?

- Настояваме за отмяната на таксите в детските ясли и градини. Убедени сме, че безплатните детски градини и ясли са инвестиция с висока възвръщаемост, а не просто разход за общинския бюджет. Внесохме го като предложение в Общинския съвет, но мнозинството на ГЕРБ не допусна то да бъде прието. Предложихме да се намали обхватът на "синята зона" в Ямбол, сегашното управление я разширява вече три пъти, но и това не беше прието. Невъзможно е да се пробие подкрепящото кмета мнозинство в Общинския съвет. Образно казано, Славов ги държи "на каишка", тъй като мнозинството съветници са директори на държавни структури, културни институти, детски градини и училища, за назначението на които лично той е съдействал като областен лидер на ГЕРБ. Единственият шанс да бъдат реализирани нашите предложения е спечелването на местните избори. Тогава ще се провежда друг тип политика - насочена към решаване проблемите на хората.

- В Ямбол провеждате свой вариант на културния чек, който БСП опита да направи държавна политика. Как се възприема подобна политика за поощряване на културния интерес у младите?

- Тази наша инициатива придобива все по-голяма популярност сред младите хора, самите те я определят като много полезна . В ямболски вариант всеки, навършил 18 години, може да кандидатства на нашия интернет сайт за културен чек в размер на 20 лв., с които да закупи книга, да посети театрална постановка, кино или концерт. Така не само помагаме на младите хора да открият красотата на изкуството, но и спомагаме за развитието на местната култура.

- В края на месеца предстои конгрес на БСП, една от темите ще е и проектът "Визия за България". Имат ли ямболските социалисти свои предложения по него? Кои сектори трябва да бъдат приоритетни?

- На общинска конференция през декември 2018 г. ямболските социалисти приехме позиция за допълване на проекта "Визия за България". В нея са включени 44 конкретни и мотивирани предложения в различни сфери. Всички те са изпратени до Националния съвет на БСП. Сериозни предложения направихме в раздел "Регионално развитие". Например бъдещите региони за планиране да се обособят като административни структури: да имат самостоятелен бюджет и да се управляват от служители от висок ранг. Практиката показва, че областните управи са ненужни структури и се поддържат администрации, които не вършат ефективна работа. Подчертахме необходимостта от нова фискална децентрализация в България - под формата на директно споделяне на приходи или отдаването на правомощия по отношение на съществуващи вече преки данъци. Преотстъпването на част от подоходното облагане би обвързало състоянието на общинските финанси с развитието на местната икономика, т.е. част от обложения доход на местното население ще остава в общината, което е логично както от икономическа, така и от демократична гледна точка. Друго - изградиха се множество регионални депа за битови отпадъци, които до няколко години ще бъдат запълнени, има екологични проблеми по места. Препоръчваме да се разгледа възможността за изграждане на заводи за преработка на отпадъците. За нас "Визия за България" е опит на идейно-програмно равнище да се предложи изменение в социално-икономическото развитие на страната и да се повлияе положително на демографските процеси. Тя е не просто политически, а колективен граждански проект, който ще даде реална алтернатива на хората.

Интервюто е от вестник "Дума" / брой: 15