Корнелия Нинова в Ямбол: „Визия за България” е предложение за промяна на модела на развитие

Ние сме тук, за да ви слушаме, за да ви питаме, за да ни кажете, за да ни посъветвате, да ви предложим решения на болките, които имате. Ако харесвате тези решения, да се хванем за ръце и да направим така, че да можем да ги изпълним заедно.
„Визия за България” е точно такова предложение към българското общество за решаване на изключително наболели въпроси през всички години на прехода. Протестиращите по улиците искат промяна на системата, промяна на модела, не всички искания са ясно изразени. Някои от тях казват, че искат промяна на системата чрез промяна на конституцията. Истинската промяна би била, ако върнем силата на конституцията, ако върнем принципите на конституцията, защото тя беше не само нарушавана, тя беше тъпкана грубо 10 години. Там пише, че има безплатно здравеопазване, че всеки има достъп до образование, там пише за социалните права, но всичко това последните години беше заличено.
Протестиращите искат промяна на модела на прехода. „Визия за България” е нашата оферта как да стане това. Имаме достойнството да сме единствената партия, която си призна грешките, допуснати в годините на прехода. Признахме ги на конгрес, имаме специален документ с много тежка оценка за годините на прехода и тежка самооценка за нашия принос. Затова имаме самочувствието да се изправим пред хората и да кажем, че 29 г. всички грешахме, но трябва да се осъзнаем и да сложим край на този модел, защото изчезваме като народ, защото здравеопазването е все по-недостъпно, защото образованието ражда неграмотни деца накрая, защото хората са все по-бедни, а неравенствата все по-големи.
Осъзнали сме тази необходимост и се изправяме с тази визия.
За нас моделът, който трябва да се промени, е – в годините на преход всички партии и политици, без значение от цветовете, се сговаряха помежду си за личния си интерес, а не за обществения. Всички се сговаряха с икономически и олигархични кръгове в личен интерес, а не в обществения. Ето този модел трябва да се разгради. В тези години дори и с наше участие неравенствата стигнаха до там, че днес 7000 души в България получават 7 млрд лв. през дивидент от фирми, а над 2,5 млн. живеят на прага на бедността. Това е големият проблем на България – задъблочаващите се неравенства. Искаме да променим модела, при който правителства, държава бягаха от отговорност и разпродаваха и концесионираха държавна собственост. Искаме да върнем ролята на държавата в България. В нашата „Визия за България” казваме - не на концесионирането и продажбата на стратегически за страната обекти и богатства – подземни богатства, плажове, води, летище София. Това е промяна в досегашния модел.
Държавна политика в областта на здравеопазването за нас означава обществените пари, които всички събираме в здравната каса, да не се харчат по търговски дружества. Болниците да не са търговски дружества, трябва да ги отпишем от Търговския регистър, те не трябва да правят търговия, не трябва да правят печалба, те трябва да лекуват. Трябва да ги запишем в Закона за лечебните заведения. Ако искат частните болници да упражняват дейност, да си имат свой механизъм – частно застраховане, плащане, който е богат, да ходи да се лекува там, а общественият ресурс в здравеопазването да се използва от нетърговски дружества, от общински и държавни болници. Това е промяна на модела. Трябва да се намали ДДС-то на лекарствата, за да станат по-достъпни за хората, така е в 15 и повече европейски държави. Всеки, който си плаща осигуровките, не трябва да плаща в болница, а за социално-слабите трябва да има социален фонд, който да поема грижите за тях.
В образованието също се налага смяна на модела. Не може 9 частни фирми в страната да определят съдържанието на българските учебници, да променят историята на България, да променят фактите, да вадят класиците на българската литература. Ето я ролята на държавата, тя поема съдържанието на учебниците, тя ги издава, един учебник за един клас в цялата страна. Необходима е държавна политика, а не абдикация от образованието.
В земеделието целият модел на прехода доведе до това, че 10 фамилии в страната държат две трети от българската земя, произвеждат пшеница и я изнасят. Предлагаме друг модел – таван на субсидиите, които може да получи един човек, всичко друго да се преразпредели на плодове, зеленчуци, месо и мляко, за да можем поне да си изхранваме народа от тази плодородна земя, а не да внасяме всичко.
Ние сме виновни за въвеждането на плоския данък, но сме осъзнали, че в този свят на огромни неравенства, той е изчерпан като модел, трябва да се въведе прогресивна скала, в която бедните са по-облекчени данъчно, по-богатите плащат повече. Така е по цял свят, две –три държави останахме с плосък данък. Да се въведе семейно подоходно облагане, при което семейство с две деца ще плаща по-малко данъци. Предлагаме 6400 лв. на второ и трето дете на работещи родители, а не на тези, които са на социални помощи.
Предлагаме преизчисляване на пенсиите, ще струва 800 млн. лв. Няма как да се живее с минимална пенсия от 200 лв., при положение, че прагът на бедност е над 320 лв.
Предлагаме данък дивидент. 7000 души със 7 млрд. лв. са онези, които през дивидента на фирмите си изписват и заплатите, и доходите и плащат 5 % данък. Всеки, който работи, плаща 10 % върху заплатата си, бизнесмените, които през фирмите си изписват дивидент, плащат 5 %. Затова предлагаме този данък дивидент да стане 10 %.
„Визия за България” е опит да предложим национално съгласие не сред партийните лидери,а сред хората по 5-6 важни за България и за народа ни въпроси и който и да спечели изборите да го изпълнява. Тези въпроси са демографска катастрофа, икономика и производство, здравеопазване и образование.
Провели сме над 400 срещи в цялата страна. Нашата амбиция е „Визия за България” да придобие конкретна форма едва след като чуем всички области в цялата страна. Да го доразработим като визия за всяка област, за всяка община, за всяко населено място.
Постоянно ни повтарят няма алтернатива на това управление – ето я алтернативата. Политиките, алтернативата я има. Трябва да обясним защо претендираме, че сме алтернатива. Защото направихме вътре в партията изключително тежка и болезнена промяна, която доведе до нестихващи конфликти. Тя беше необходима, за да покажем, че сме различни – 3 мандата или 12 години в парламента за деутатите, 2 мандата на председателя, избор на председателя от всеки член на партията. Тази промяна е сигнал към обществото, че когато правиш такава промяна в собствената си партия, имаш претенциите, че такава промяна можеш да направиш и в държавата.
Различни сме и в друго. Другото обвинение е – всички сте еднакви, само се борите за власт. Ако бяхме такива, преди 2 години щяхме да я вземем тази власт, нямаше да имаме проблеми, нямаше да има вътрешно-партийна съпротива, никакви компромати срещу ръководството. Аз щях да съм председател на българския парламент, щях да си бия звънчето отгоре и нямаше да ми чуете опозиционния глас срещу правителството на Бойко Борисов. Щях да му подписвам законите, с които ви ограничава правата и ви намалява доходите. Щяхме да имаме министри, областни управители. 100 човека щяхме да сме добре, но какво щеше да стане с партията, какво щеше да стане с държавата?! Управление без опозиция, власт и опозиция заедно на софрата, а народът гладен. Е, ние еднакви ли сме?! Ние там само за властта ли сме?! Ние не направихме ли тежката промяна в себе си, за да покажем на обществото, че искаме да променяме и държавата. Но, като че ли оставаме неразбрани, че БСП си взе поуката от грешките и на прехода, и на предишни наши правителства, че има желание и прави стъпки да ги промени, и стои отворена към хората с конкретни предложения за промяна на модела и с конкретна визия как може България да излезе от това състояние.
Затъваме всеки ден, всеки ден става по-зле. Уж най-социалният бюджет на управляващите предизвика социални бунтове. Властта и хората живеят в два абсолютно различни свята. Изход има – оставка на цялото правителство, демократични предсрочни избори и каквото народът реши. За тези избори трябва да сме готови с конкретния план, с конкретната визия и да се знае, че поетите от БСП ангажименти са неотменими. Обещаваме само това, което можем да изпълним. Повече няма да има излъгани, повече няма да има подведени. Което не можем, ще го кажем предварително, но кажем ли на конгреса на 26 януари това ще стане по този начин, хората да са сигурни на 120 %, че ще е станало.