ОПО „Генерал Заимов“ почете Матвей Вълев

ОПО „Генерал Заимов“ към ОбС на БСП – Ямбол организира среща в памет на белетриста от Ямбол Матвей Вълев.
С много, сърце, мисъл и отношение председателят на организацията Юрко Стоянов направи прочит на живота и творчеството на Матвей Вълев.
В пъстрия културен и литературен живот на междувоенния период той е една от най-активните фигури. В спомените на съвременниците си Вълев фигурира редом с Христо Смирненски, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Никола Вапцаров и др. Заедно с последния създават радиотеатъра. След смъртта на близкия си приятел Христо Смирненски Матвей Вълев се присъединява към групата млади и талантливи българи в Берлин - културния център на Европа по това време. В краткия си живот той успява да създаде значително по обем и обхват творчество. Активно сътрудничи на над 60 периодични издания, някои от които са сред най-авторитетните и представителни, оформящи облика на епохата в страната ни - "Българан", "Маскарад", "Пламък", "Кормило", "Изкуство и критика", "Златорог", "Българска мисъл" и др. Много рядко подписва текстовете си с истинското си име - Димитър Вълев или с инициалите Д. В. Предпочита псевдонимите Матвей Вълев и Матвей Босяка. По време на престоя си в Германия печата и в немски леви вестници под псевдонима Хайнрих Волф.
Роден е в семейство на гимназиален учител. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на Бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по ж.п. линии. През юни 1923 заминава за Германия, за да следва журналистика. През 1930 г. се преселва в Бразилия, търси препитание из степите и чифлиците. Завръща се в родината през 1934. През 1935-1942 е чиновник в Столичната община; в началото на 40-те редактира луксозното списание “Сердика”. От 1938 работи в Радио София, където заедно с Н. Вапцаров създава радиотеатъра.
След 9.ІХ.1944 заради участието си във в. “Щурец” е причислен към писателите, поддали се на “фашистки влияния”.
Доброволец е във Втората световна война, загива в сражение с албанска СС- дружина.
Бразилия е любима тема на писателя, въпреки краткия му престой там. Нерадостен брак с жена на немски емигранти, деца - едното незаконно, приятелства с българската емиграция и десетки негови приятели бразилци и емигранти в този бясно развиващ се град през 20-те и 30-те, му позволяват да преоцени своето политическо кредо до завръшане в България през 1934 г.
В България той се жени за художничката Вера Лукова. Но омагьосва Елисавета Багряна, с която живее повече от 6 години. Жената, за която мечтаят всички, е негова. И
Творчеството му е сериозно: Разкази „Прах след стадата“, „Отсам и отвъд“, романът „Ферма в Сертон“, множество статии в периодичния печат и редица други.
В срещата се включиха Янка Джендова – Областен председател на БАС, поетът Тенко Тенев – Областен председател на Движението на ветераните, Райно Георгиев – Председател на Младежко обединение в Ямбол, Мария Чиповска – Председател на жените-социалистки в града, граждани, живущи на ул. „Матвей Вълев“ и членове на каварталния клуб със същото име.