"ПОМОГНИ МИ ДА ТЕ ВОЗВИСЯ"
Първо място (5-8 клас)
Ния Радостинова Щерева - 7-ми клас
"Делото, завещано от Кирил и Методий, мост към бъдещето"
Имам задачата да напиша есе на тема „Делото, завещано от Кирил и Методий, мост към бъдещето“. Заставам с лице към клавиатурата на компютъра и се чувствам различно.... Няма го белия лист и не мирише на хартия и мастило.... Какво пък, вече е 21 век... ера на технологии, неограничени възможности и свобода на словото....
Словото са думи, подредени грамотно с разум и чувство. Чрез думите подреждаме мислите си в изречения, казваме много или нищо....Думите са букви, а буквите- азбука.
Поглеждам надолу към клавиатурата и забелязвам големите латински букви, под които кротко и срамежливо наднича нашата азбука. Нашата велика Кирилицата, нашия роден език . Обзема ме тръпка на гордост и самочувствие, защото това е резултат от делото, започнато от Солунските братя Кирил и Методий.
Посягам към клавиатурата и започвам да пиша с български букви, български думи и се замислям, че дори и аз самата рядко използвам кирилицата. Осъзнавам как нашата азбука започва да става все по -неизползваема. Замислям се как пишем и какво казваме днес, замислям се, че ние децата на България, все по-често пренебрегваме кирилицата, защото „модерно“ и „гот“ е, да общуваме помежду си, пишейки български думи с латински букви..... Никой от нас не поглежда към времето, в което нашите деца няма да познават българската азбука и само ще са чували в уроците по история / ако все още ги има/ за славянската писменост и делото на братята Кирил и Методий.....
Славянската, българската писменост е съкровище, съхранено през вековете, което трябва да пазим и тачим.... Тя е това, което ни прави специални като народ, тя е спомен за едно велико минало, в което ние българите, сме имали писменост и именно тя се е оказала онзи чуден, вълшебен мост мост към нашето бъдеще... Защото дори когато ни е нямало като държава, кирилицата е живеела при други народи и кротко е сияела в манастирите. Ще имаме бъдеще, ако съхраним идентичността си чрез нашата писменост и нашите думи.
Тъжно и жалко е, че ежедневно вместо да пазим и тачим, ние погубваме нашата азбука. Пишем български думи с латински букви, когато общуваме в социалните мрежи, „ч“ се превръща в „4“, „щ“ в „6т“ , а България в Balgariq. Забравихме кирилицата и създадохме „шльокавицата“ .... създадохме нова азбука и нова писменост, но грозни и лишени от дух. Срамувам се, защото всеки един от нас, ползвайки тази измислена „писменост“, се опитва да се превърне в един нов Кирил или един нов Методий, а в това, повярвайте ми- няма нищо похвално. Защото те са били святи хора с мисия, а ние сме самонадеяни и безпросветни.
‘‘ Шлокавицата‘‘ превзема стъпка по стъпка българската азбука, опитва се да я претопи и да я накара да изчезне сред жълтите страници на старите книги, които никой от нас няма да прочете.... Пишем на „шльокавица“, говорим жаргонно, не четем книги и бавно и постепенно погребваме българската писменост.... Страшно и жалко е, но началото вече е поставено и това се вижда от все по-често срещащи се ученически бисери като „ Ханко брат“ вместо Хан Кубрат, „Ранбо силек“ вместо Ран Босилек и „Дърт Анян“ вместо „Дартанян“..... В социалните мрежи общуваме със странни думи под странни форми и все по-често вместо „ Здравей, какво правиш?“ пишем „ zdr kopr“ и отговорът е вместо „Нищо“- „N6t“ , „Ks?“ зае място на „Как си?“ и отговорът разбира се е “Db“ вместо „Добре“.
Преди тази странна „писменост“ правеше впечатление на хората , учителите по български език се бунтуваха и заплашвха с двойки, но ние ги изключихме от групата „приятели“ и сега си пишем на воля на наша собствена „азбука“, наши собствени „думи“, на наш жаргонен език.... Ето за това България се превръща в “ Balgariq” , а думите на Дядо Вазов имат нов начин на изписване: „Az sam balgar4e, obi4am na6te planini zeleni, balgarin da se nari4am, parva radost e za mene ......“.
Жалко и тъжно е, че за много от нас този начина на изписване на думите е по- интересен, по-хубав и “по-готин“. Така си в крак с модата на 21 век, но за съжаление само с модата в България....защото децата по света нямат своя измислена писменост.... Те пишат на своя език, със своите букви и това ги прави „не модерни“ разбира се....
Родната ни азбука и книжовният ни език се превземат от „шльокавицата“.....защото ние допускаме това, но пък сме модерни....
Горди ли сме от това и не забрявяме ли делото на Кирил и Методий? Не погубваме ли бавно и постепенно самоуважението си като народ, обръщайки гръб на писменността си отцеляла с векове.... Това ли ни завещаха Солунските братя- кирилица, която ние ден след ден предаваме в „ръцете“ на латинските букви.... Повярвайте ми, пишейки „ angliiski“, не ни прави по-добре владеещи този език......
Българските стихове, разкази и песни са написани с нашите букви - със слявянската азбука. Първата дума, която всеки от нас научава да пише, е „мама“ , после с треперещи детски ръце, върху несръчно нарисувани с цветни моливи картинки, изписваме най-великата дума „Родина“..... С грейнали от любопитство детски очи слушаме в захлас легендата за нашия град и неговия девиз „Идвам от древността, отивам в бъдещето“, а после 13-14 годишни тинейджъри, със самочувствието, че знаем и можем всичко, „творим“ правописни небивалици на несъществуваща азбука.... и със сигурност не отиваме никъде, още по-малко в бъдещето....
Българската писменост е оцеляла с векове, била е опора на хората, повод за гордост и мост от поколение към поколение.... Тя ни прави този народ, който пазейки своето „буквено слово“, е превръщал перото на твореца в меч.....
През вековете перото е отстъпило своето място на писалката, а тя на компютъра и технологиите на 21 век.....остана „словото- меч“ и то може да бъде безпощадно в ръцете на всеки един от нас, само ако пишем своите мисли, на своя език със своята писменост.... Така ще пребъде България и делото на братята Кирил и Методий ще продължи да бъде нашият мост към бъдещето, нашия завет към децата ни и тяхното най-ценно наследство- собствена, древна, безценна, българска писменост.
Нека бъдем грамотни! Нека продължим да четем български книги за да няма абсурдни „български“ грешки! Нека продължим да пишем с нашите букви, защото те са мостът към нашето бъдеще като народ и нация, нашето най-ценно наследство от поколение за поколение!
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!“
Колко искрено, чувствено и българско...... колко красиви думи, изписани с български букви на белия лист.....
"ПОМОГНИ МИ ДА ТЕ ВОЗВИСЯ"
Второ място (5-8 клас)
Рада Веселинова Николова – 7-ми клас
"Делото, завещано от Кирил и Методий, мост към бъдещето"
Май…пролет и цветя. Слънцето наднича любопитно, проправяйки си път през облаците. Градът ухае на люляк, на живот, на надежда, а отвсякъде се чува : „Върви народе възродени“…Странно чувство на празник, неочакван трепет ме изпълва. Да, днес е денят на Славянската писменост. А нима до вчера аз самата не се ядосвах на пълната чанта с учебници, домашни и не изпитвах желание за една дълга почивка далеч от всичко? А днес...днес оглеждам буквите около мен и ги чувствам някак вълшебни. Цялата централна част на града е изпълнен от деца с букети , усмихнати лица , развълнувани родители и учители. Пременени , нагласени и в очакване на манифестацията , заставаме гордо до надписа на своето училище , изписан със същите тези букви , дадени ни от братята Кирил и Методий. Винаги съм си представяла азбуката ни като камъчета , с които строим моста на познанието.Само 30 букви, а милион комбинации. Всеки ден, във всеки час, по всеки предмет, бавно и полека, стъпваме по пътеката на знанието , връщаме се по нея, за да търсим отговорите на въпросите, и така всеки ден градим малко по малко себе си. В ден като днешния се чувствам горда , че имам прекрасни учители, които ме водят по пътеката на познанието, и заедно с Кирил и Методий ми помагат да построя моста към бъдещето – знанието и увереността, че съм част от една велика страна с велика история, оставила на света безценната писменост, помогнала на народа ми в миналото , настоящето и бъдещето. Защото народите са слепи без писменост и култура. Защото светът се движи от светлите умове, а светлината започва със словото. Делото на двама мъдри мъже, дръзнали да се противопоставят на предразсъдъците в своето време, е дало на нас правото и възможността да градим цивилизация и да сме сред едни от малкото народи, които имат своя азбука и щедро са я споделили и с други народи. Това е нашият голям принос към човешката цивилизация.И по този мост можем да вървим достойно към бъдещето.
"ПОМОГНИ МИ ДА ТЕ ВОЗВИСЯ"
Трето място (5-8 клас)
Миглена Вълкова Димитрова – 7-ми клас
"Делото, завещано от Кирил и Методий, мост към бъдещето"
Всеки ученик от моя клас знае кои са светите братя Кирил и Методий, учителите са ни го обяснявали, но тъй като става дума за векове назад, ни е малко трудно да осъзнаем какво точно са извършили солунските двама братя. И никой от нас като че ли не се замисля, когато държи книга, учебник или просто гледа телевизия, че именно Кирил и Методий са дали ума и живота си, за да можем да имаме свои славянски и български букви. За да разбираме писаното слово, да четем и осъзнаваме всичко около нас. И какво се казва в Библията, която дори и да не сме чели, знаем :“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога…“ Значи словото е не само човешко дело, а дело на Бога. А колкото и да не вярваме в него, знаем, че нещо, за което няма дума все едно не съществува. Кирил и Методий са направили така, че нас да ни има като свободен по душа народ, да имаме свой език, да се молим с него, когато сме тъжни или уплашени да молим Бог да ни помогне. Те са направили така, че ние, уж варвари, да имаме свои книги и да намерим пътя си сред другите народи. Това не е богатство от злато, а богатство, което не може да се измери с нищо.
А какво бихме правили, как бихме живели без наши букви, без наши книги? Роби. Роби по душа, това щяхме да сме. Хора, които пишат на чужд език, а говорят на своя си, български език. Хора, които трябва да четат за себе си с чужди думи и да не разбират нищо. Хора, които ще се подчиняват на другите народи, защото нямат силата на словото. Хора, които няма да имат свои писатели, които да пишат за нашия живот. Хора, които щяха да забравят какво е българско, защото нямаше да имат букви да го опишат. Хора, които нищо не са дали на света, а само са приемали чуждото.
Затова понякога ми е тъжно, че за Кирил и Методий се сещаме само през месец май, когато отбелязваме празника на буквите. А би трябвало да се сещаме и да бъдем благодарни всеки ден – когато сядаме на чина и отваряме учебника, когато пишем на приятелите си в интернет, когато четем. Трябва всеки ден да осъзнаваме колко упорити, модерни и силни хора са двамата братя, които са се изправили срещу цяла Европа преди векове заради славяните. За да ни дадат възможност да сме толкова развити и издигнати духовно като гърците, немците, англичаните. А не да се крием в ъгъла и да се срамуваме, че сме от малка и слаба държава. Защото народ, който е дал азбуката на руснаците, сърбите и другите славяни няма от какво да се срамува. Това не е малък и слаб народ, а народ, който е имал силни владетели и велики писатели, писали на своя език, не на чуждия.
Сега пак е месец май, отново празнуваме Деня на славянската писменост и култура, ходим на шествия и празници. А знаем ли какво всъщност празнуваме? Празнуваме, че сме имали велика история. Празнуваме, че можем да четем и общуваме на нашия език и с нашите букви. Празнуваме огромния подарък, който са ни направили солунските братя. Затова нека наистина усетим този празник не просто като поредния почивен ден, а като ден за благодарност!
"ПОМОГНИ МИ ДА ТЕ ВОЗВИСЯ"
Поощрителна награда (5-8 клас)
Полина Ангелова Русева – 7-ми клас
"Делото, завещано от Кирил и Методий, мост към бъдещето"
Трудно е да си представим бъдещето, дори и миналото на нашето отечество без писменост, с която да пишем, четем и най-важното да разбираме с лекота.
Роля в културния живот на Средновековна Европа играят солунските братя Кирил и Методий, родени през IX в., наричани апостоли на славяните, тъй като работата им значително повлиява на славянските народи. Те са братята, които отдават целият си живот на Христовото благовестие. Поради тази причина отдадеността на Кирил си проличава и при спора с триезичниците. Пред тях той защитава правото на християните да пишат,говорят и молят на свой език.Делото на великите братя Кирил и Методий е много важно за бъдещето на културния живот на славяните.
През IX в. усилено се утвърждава християнската религия, затова делото на Крили и Методий изиграва основна и важна роля за славянските народи.
Глаголицата, първоначално е създадена като първата азбука, която е писменост на езика староцърковно славянски. С глаголица са писали в Русия, но не за дълго време, както и в Босна. Повече се е задържала в Хърватия, където пишат с нея до средата на XVII в. Предполага се, че глаголицата е създадена във връзка с мисията във Великоморавия, но е по-вероятно, създаването й да е свързано с разбирането на солунските братя, че всеки народ има право да пише , говори, чете, моли и най - вече да разбира езика, с който общува и живее. Св.Кирил и Св.Методий, заедно с техните ученици, разпространяват християнството с помощта на църковна литература преведена на глаголица.
Кирилицата е азбука,създадена в Преславската книжовна школа, в края на IX или началото на X век, която заменя глаголицата.По света кирилицата е позната под наименованието „руската азбука“, поради причината, че това е най-разпространеният световен език, използващ кирилица. Въпреки това е важно да се знае,че азбуката е създадена на територията на нашата родина България. Наречена е „кирилица“ в чест на Св.Кирил. Първоначално писмеността се разпространява в Охридската и Преславската книжовна школа. През XIV век България пада под турско робство и поради тази причина развитието и популяризирането на кирилицата се пада на руската държава.
Св.Кирил и Св.Методий, заедно с техните ученици, се стремят да научат още българи и християни, от други славянски народи да пишат, да четат и да се молят на родния си език. Братята са почитани от Православната църква като едни от светите Седмочисленици. Създатели са на славянската култура, играеща важна роля в историята на славянските народи, такава като старата латинска и гръцка култура. Казват,че: “Историята на един народ се пише с кръв“, но имената на Св.Кирил и Св.Методий пишем със златни букви. Делото на солунските братя е пример, че всеки може да направи нещо голямо, всеки може да се развива, в която и сфера да е. Светите братя, заедно с техните ученици, ни завещават едно славно бъдеще, с което ние можем да се гордеем и прославяме. Превеждат Евангелието, а също така и Свещеното писание с подвиг, който дава възможност на славянските народи да имат техен говорим тогава славянски език.
В днешно време събитията и личностите, които ни карат да се чувстваме горди, стават все по-малко. Хората забравят своята история, а историята на нашия народ е много богата на събития, битки, писатели, хора, които посвещават живота си на свой идеал. Едни от тези хора са солунските братя Св.Кирил и Св.Методий, играещи уникална и важна роля в славното ни минало. А както ни е известно народ с богато минало, може да има и богато бъдеще. Само не бива да забравя своя цивилизационен принос, да се гордее с него и да го пази.
