Нашата цел е стабилизиране на икономическите региони за планиране като крачка към придобиване на по-голяма самостоятелност. Целта е постепенно прерастване на регионите от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи. Първо, на ниво регион следва да се разработят политики по сближаване на доходите между областите вътре в региона, както и изглаждане на дисбалансите по отношение болничните заведения, образованието и транспортната свързаност. На ниво регион следва да се търси и решение на проблема с квалификацията на кадрите и обвързване на образователната система с икономическия профил на региона. Едва след постигане на конвергенция на регионално ниво следващата стъпка е конвергенцията между самите региони. Този подход предполага политиките да се изработват преди всичко спрямо регионалните специфики, поставяйки междинни цели. Така, например големите предприятия в Търговище носят с над 10% по-висока добавена стойност в сравнение с останалите региони от областта, преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12.2016г. са близо два пъти по-големи, но доходите на заетите в тях са по-ниски от заетите в съседния Разград, като и броят на населението, и оборотит, за двете области са еднакви. В Кюстендил, въпреки че е с по-голям дял висшисти – 24,8% от Кърджали, например, безработицата е по-голяма и доходите са по-ниски при приблизително еднакъв брой на населението и равен брой наети.

Интересни констатации могат да се направят и по посока чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия:

• произведена продукция (хил. лв.);
• добавена стойност по факторни разходи (хил. лв.);
• средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.).

По същия начин можем да констатираме, че високата добавена стойност невинаги води до повишаване на доходите. Всичко това говори за спешна нужда от държавна регулация по отношение преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда.

Поради тази причина, ако искаме да дадем ефективно решение на проблеми като доходи, качество на образование, качество на здравеопазване, то следва да пречупим нашите политики през регионите.

По този начин бихме могли да осигурим устойчивост както на заетостта, така и устойчивост в растежа на доходите. Не можем да търсим например ефективен догонващ растеж на доходите на Видин, ако целта му е София. Колкото и пари държавата да налива, не би могъл да се очаква ефект. Много п-реалистично обаче е Видин за 5-годишен хоризонт да постигне конвергенция в доходите с Плевен и след това в следващите 5–7 години целият Северозападен регион да гони конвергенция с останалите региони, в т.ч. и София.

Затова наш основен приоритет е подкрепа за най-изостаналите региони в страната. Стига да се придържат към планирани действия по икономическо и социално сближаване, тези райони ще могат да се възползват от нов „Национален фонд за сближаване между регионите“. Цел за този фонд е той да се съсредоточи във финансиране на онези инвестиции в изостаналите региони, които водят към възходящо сближаване и постепенни реформи, включително в области като образование, формиране на умения, местен капацитет и добро управление.

Приоритетни програми за изостаналите региони:

Странджа – Сакар

Стратегически цели:

УКРЕПВАНЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА

• Нови инвестиции – в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в социални предприятия;

• Привлекателна икономическа среда – преференции за местния бизнес по смисъла на ЗКПО и преференции от „Местни данъци и такси“ за първите пет години от съществуването на нова стопанска единица. Целеви инвестиционен фонд за МСП (осигуряващ безлихвени заеми);
• Селско стопанство – подкрепено зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;
• Туризъм – подкрепа на регионални туристически продукти.

 УСТОЙЧИВИ ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

• Жилищна програма за млади квалифицирани кадри;
• Привличане на бъдещи специалисти (ученици и студенти) чрез стипендии срещу завръщане в района, в т.ч. :

– стипендии за студенти по технически специалности, необходими за развитието на съответните отрасли в икономиката;

– стипендии за студенти, които след завършване се ангажират да работят в общинските администрации (повишаване на административният капацитет);

– стипендии за гимназисти и подпомагане на професионални училища и паралелки с оглед създаване на бъдеща квалифицирана работна ръка за предприятията;

• Повишаване на качеството в образованието – чрез обновяване на оборудването и учебни програми в професионалните училища, както и чрез укрепване на базата за висше образование, висше и средно професионално образование.

ИНФРАСТРУКТУРА И ЕКОЛОГИЯ

• Доизграждане и обновяване на елементите на РПМ, вкл. меридиалните връзки в района.
• Подобряване достъпа до бизнес и туристически обекти.
• Превенция на рискове от наводнения, свлачища и горски пожари.
• Хидромелиорации и земеделска инфраструктура, рекултивации.
• Улични мрежи, градска среда, зелени системи.
• ВиК – селищни мрежи, третиране на отпадъци.

Целева програма за развитие на алтернативно земеделие в полупланинските и планинските райони

Насочена към „Възстановяване на традиционното и създаване на алтернативно земеде-лие в планинските и полупланиските райони с цел повишаване заетостта и доходите на населе-нието”.

Нашата цел е да стимулираме земеделско производство, осигуряващо трудова заетост и допълнителен доход на населението в тези райони.

• Ориентиране на земеделието в планинските и полупланиските райони към екопроизводство, култивирани билки и етерично-маслени култури и изграждане на преработвателни цехове за тези култури.
• Нови форми на организация на планинските ливади и пасища с цел повишаване заинтересоваността и ефективността от животновъдството.
• Подкрепа за създаване на нови фамилни малки и средни животновъдни ферми (до 20 глави едър рогат добитък или 100 овце /кози).
• Специализирано ветеринарно обслужване с държавни ветеринарни лекари.
• Въвеждане на нови организационни форми на земеделско стопанство (организиране на групи производители за съвместно финансиране и защита на интересите им).

Визираните териториални общности са твърде големи, а проблемите са сложни, за да се повлияват трайно и осезателно от целеви програми с ограничен срок на действие (5–7 години). Необходима е постоянна и дълготрайна подкрепа в продължение на десетилетия, за да настъпят трайни, осезателни и необратими процеси в желана посока.

За да се гарантира по-дълъг срок на действие на предлаганите от нас мерки, предлагаме:

Схема за защита на инвестициите: Инвестициите са от ключово значение за осигуряване на устойчив икономически растеж. Тази схема би действала като макро-застраховка, която позволява на държавата да поддържа своите публични инвестиционни разходи в случай на икономически спад или постоянно отклонение на инвестиционните нива. Мярката ще помогне за ускоряване на икономическото възстановяване на изоставащите региони. (Допълнително средствата по нея ще се използват при справяне с извънредни обстоятелства като заличаване щети от наводнения и пожари, болести по животните и др.)

Схема за осигуряване за безработица: Тази мярка ще се задейства в случай на цикличен спад. Схемата ще допълва националните програми, ще бъде финансирана от бюджета, ще гарантира закрилата на краткосрочно безработните и ще поддържа вътрешното търсене. Тя ще бъде изградена главно за справяне с шокове, породени от закриването на цели индустрии или преминаване към нов тип индустриална специализация за региона.

Извън индустриалните зони чрез фонд „Индустрия” с бюджет 100 млн. лв. предлагаме да се финансират проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони.

Специализацията на работната сила в съчетание с гъстотата на предприятията, т.е. области в страната, където двата показателя имат едновременно високи стойности за съответния сектор, предполагат предпоставки за клъстеризация в съответните сектори, както следва:

Високотехнологични производства

Компютри и електроника – Ботевград, Благоевград, София и Пловдив;

Филмова и тв индустрия – София;

Информационни технологии – София;

Информационни услуги – София и Варна.

Средновисоки и среднониски технологични производства

Химическа промишленост – Варна, Русе и Пловдив;

Каучук и пластмаси – Пловдив и Габрово;

Неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен;

Метални изделия – Габрово, Ст. Загора и Пловдив;

Електрически съоръжения – Габрово и София;

Машиностроене – Габрово и Стара Загора;

Автомобили – Ловеч, Ямбол;

Превозни средства – Русе и Варна.

Нискотехнологични производства

Храни – Пловдив, Ямбол и Сливен;

Текстил – Габрово и Сливен;

Облекло – Благоевград, Русе и Хасково;

Кожи и обувки – Кюстендил, Благоевград, Пазарджик;

Дървен материал – Смолян и Ловеч;

Хартия – София, Пловдив, Пазарджик и Велико Търново;

Мебели – Ловеч, Пазарджик, Русе и Габрово.

ИНТЕЛИГЕНТНИ ГРАДОВЕ

Интелигентният град се основава на високотехнологичен обмен на информация, който се разпространява между многобройните му и различни подсистеми. Този поток от информация се анализира и превежда в граждански и търговски услуги. Градът ще функционира и ще се развива върху този информационен поток, за да разшири своята екосистема и я направи ресурсно по-ефективна и устойчива. Обменът на информация се основава на рамка за интелигентно управление, предназначена да направи градовете устойчиви, вплитайки в тях няколко градски концепции, като:

• „Зелена концепция“, която се отнася до градската инфраструктура за опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2,
• „Концепция за взаимосвързаност“, свързана с революцията на широколентовата икономика,
• „Смарт концепция“, декларираща капацитета за генериране на добавена стойност от обработката на данни от сензори и активатори в реално време.

Предлагаме да стартираме с пълна дигитализация на 4 града с население до 70 000 всеки. Целта е първоначално държавата напълно да развие тези 4 града, като покаже реално работещ модел.

Тези градове ще са с различен икономически профил и специализация и дигитализацията им ще даде нов импулс за възраждане на промишлеността, но с нов облик дори и на машиностроенето (ГАПС и др.), като могат да се използват терените на старите промишлени предприятия, повечето превърнати сега в складове. Ще включим и високопланински град, където нагледно ще покажем предимствата на дигитализацията в телемедицината при труднодостъпни планински терени, прецизно земеделие, интерактивните туристически гидове.

Не на последно място сред нашите цели е да създадем в тези градове „дигитална общност“ – общност, която разработва и внедрява разумни решения за агресивно използване на технологиите като катализатор за решаване на нейните социални и бизнес нужди. Без съмнение тази общност ще се съсредоточи върху изграждането на високоскоростните широколентови инфраструктури, но най-голямата полза е възможността да се възстанови и поднови чувството за принадлежност към дадено място.

В резултат на това ще постигнем:

В областта на „електронното управление“ – създаване на правила за функциониране на информационните системи на администрацията с цел интеграцията и усъвършенстването им.

По отношение на гражданите – ускорено развитие на комплексното административно обслужване.

По отношение на фирмите – това е възможността да обменят данни с администрацията само по електронен път, с което ще се намалят административната тежест и корупционният натиск.

Twitter