Изградената здравна система е резултат на прилагане на смесица от принципи и модели, които не само че не са синергични, но и взаимно си противоречат. Това определено поражда вътрешни противоречия в системата, несигурност в елементите на системата, неустойчивост на управленските отношения и непрекъснати промени.

Пазарно-търговските принципи и отношения определено вземат връх над обществено приетата целева функция. Общественият интерес и обществената функция стават все по- подчинени на частния интерес на доставчиците на здравни услуги.

При възприетия модел тенденцията е определено по посока на пълната комерсиализация на здравеопазването с всички негативни последствия за принципите на равенство и солидарност. Финансовият резултат постепенно става водещ критерий. Медицинската технология, организацията на здравната помощ, организацията на процесите по диагностика и лечение и пр. ще излизат извън правомощията и функционалната компетентност на държавата.

Основна цел на предлаганата концепция в здравеопазването е да върнем държавата в управлението, регулацията и контрола на здравеопазването в Република България и да гарантираме на всеки достъп до здравеопазване.

За здравноосигурените лица – гарантиран достъп до безплатно и навременно медицинско обслужване, както и аптечни услуги 24 часа в денонощието;

За здравнонеосигурените лица – държавно гарантиран базов пакет от медицински услуги, заплащан с публични финансови ресурси;

За болниците

• Премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения и замяната му с принципно нов статут, отговарящ на социалния характер, същност и насоченост на здравеопазването.
• Нова система за контрол на разходите, обвързана с качество и резултати. Заплащането на медицинските дейности с публични финансови ресурси по цени, определени от държавата (НЗОК), само за болници, които не са търговски дружества.
• Същностна промяна на системата за акредитация на лечебните заведения, на база ревизия и модернизация на медицинските стандарти.

За работещите в здравната система – нов подход в управлението на човешките ресурси, в т. ч. кадровото развитие и обучението с цел кадрово обезпечаване на системата на здравеопазване.

• Приемане на Наредба за формиране на работните заплати в държавните лечебни заведения, гарантираща достойни базови заплати за всички ангажирани в системата на здравеопазването. Реално остойностяване на труда, обвързано с резултати, качество, квалификация и опит.
• Обединяване на медицинската наука с медицинското обучение и медицинската практика. Преразглеждане на автономията на медицинските ВУЗ-ове и научни звена с цел подчиняването им на държавната политика по отношение здравето на нацията.
• Замяна на безплатното обучение в здравеопазването с държавна стипендия за обучение и/или специализация, с ангажимент за работа минимум 5 години.
• Финансирани от държавата специализации в чужбина в области на медицината с високо обществен отзвук и специалности, в които страната има недостатъчен капацитет срещу дългогодишен ангажимент за работа в държавните болници.

Изграждане на Национална здравна система на регионален принцип.Вертикална и хоризонтална интеграция– във всеки регион лечебните заведения се обединяват в единна структура от холдингов тип. В регионалната здравна структура се включват включените в региона областни спешни медицински центрове, областни центрове за извънболнична медицинска помощ, областни болнични лечебни заведения (за активно и специализирано лечение), областните центрове за интегрирани здравно-социални услуги и едно медицинско учебно заведение, както и техните поделения. Администрирането се извършва на ниво регион.

Внедряване на Националната здравна карта (НЗК) като нормативна рамка за териториалното разпределение и нивото на медицинска компетентност на лечебните заведения, които могат да предоставят медицинска помощ при следните критерии:

• по време – 30 мин. (в рамките на „златния час”);
• по отстояние – 50 км и непрекъснато покритие – 24 часа всеки ден, с включване и на аптечната мрежа.

Поставяне на пациента в центъра на здравната система чрез:

• засилване на финансовата защита;
• рязко намаляване на частните плащания на населението;
• повишаване обема и качеството на медицинските услуги.

Недопускане демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Възстановяване доверието в здравноосигурителната система.

• Засилване контрола за участие в здравноосигурителния процес с оглед намаляване броя на здравнонеосигурените лица. Заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца, пенсионери и държавни служители. Налагане на респектиращи етични правила в Националната здравна система.
• Въвеждане на Персонално медицинско досие (ПМД), обединяващо цялата информация (клинична, медицинска и финансова), за даден пациент във всеки етап от живота му.
• Въвеждане на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия. Ежегодно държавно определяне на цените на лекарствата от реимбурсния списък и медицински изделия както за болниците, така и за аптеките (това премахва обществените поръчки за лекарства и медицински изделия).
• Пълна прозрачност на разходите в здравеопазването. Предоставяне на информация за покупките и продажбите, 24-часа в денонощието, всеки ден, от търговци на едро и на дребно с лекарствени продукти и медицински изделия на пациенти, заинтересовани лица и организации. Няма търговска тайни при сделки с публичен ресурс.

Twitter