Държава, държавно управление и администрация

 

Социална държава вместо краен либерализъм и самоуправство

Държавата е:

  • гарант за законност и равенство пред законите за всички;
  • активен регулатор на икономическия живот в условията на пазарна икономика, гарант за свободна конкуренция;
  • основен фактор, определящ стратегическата насоченост на икономиката и създаващ всички условия за пазарна среда, данъчни условия, митническа политика, инвестиционен климат, преки държавни инвестиции, политика на доходите, трудови отношения, външнополитически условия;
  • равноправен участник в икономиката на страната;
  • основен собственик и оператор в жизненоважните сфери на икономиката – енергетика, транспортна инфраструктура, жп транспорт, язовири и водоизточници и пр.;
  • защитник на интересите на националния бизнес в рамките на международните икономически интереси и съюзнически обвързаности;
  • основен фактор за опазване на здравето и изграждане на образователното равнище на нацията;
  • основен гарант за правата на трудещите и основен фактор в преразпределителните отношения за повече равенство и защита на социално слабите слоеве от населението (деца, възрастни, безработни, бездомни и пр.), на хората в неравностойно положение.

Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо.

Установените през прехода правомощия, функции, инструменти и механизми на държавното управление са неефективни и не отговарят на интересите на страната и гражданите. Допуснато е крайно либерално отношение по отношение на обществени процеси, изискващи повече държавна намеса и контрол. Обратното, по отношение на процеси, изискващи повече свобода и лична отговорност, се прилагат значителни регулаторни и разрешителни правила и ненужна държавна намеса. В страната съществуват над 1500 разрешителни режима, две трети от които не са необходими и тормозят обществените процеси. От 150 лицензионни режима около 1/4 могат да отпаднат.

Държавата задължително трябва да присъства в: енергетика, инфраструктура, здравеопазване, образование, вътрешен ред и сигурност.

През държавата преминават и ще преминават пряко 40% от БВП. Чрез различни инструменти тя влияе пряко или косвено и върху останалите 60% (чрез минималната работна заплата, стандартите, трудово-правните норми и пр.).

Идеята за излизане на държавата от икономиката е илюзорна и спекулативна. Предлагаме „икономическа държава”, а не „бездържавна икономика”.

Реално разделение на властите – парламентарна вместо премиерска република

 Възстановяването на парламентарната република и преустановяването на доминацията на изпълнителната власт и на фигурата на министър-председателя в държавното управление ще се налага императивно чрез законови инструменти и правила.

Ефективна администрация вместо административен произвол

 Нужна е реформа, насочена към приближаване на властта към гражданите и бизнеса:

  • Регионално управление от принципно нов тип;
  • Нова философия на децентрализация – регионите – свързващо звено между централната власт и местното самоуправление;
  • Ново разбиране за електронното правителство като ревизия и подреждане на административните процеси и процедури.

Върховенство на закона и възстановяване на доверието в съдебната система:

  • Гарантиране на достъпа на правосъдие и равно третиране на всички участници в процеса;
  • Завишаване на контрола върху съдебното изпълнение и въвеждане на таван на начисляваните такси и възнаграждения на съдебните изпълнители;
  • Преустановяване на всякакви опити за ограничаване на публичността на правосъдието, особено на административното;
  • Въвеждане на специални изисквания за възстановяване на българско гражданство на лица, които са го загубили;
  • Противопоставяне на опитите чрез международни споразумения да се въвеждат арбитражи, които заобикалят националните и европейските съдебни институции и налагат юридическа отговорност на държавата за провежданата от нея социално-икономическа политика.

Принципно нов модел на ограничаване на корупцията:

  • От борба с корупцията към създаване на недопускащи корупция условия.
  • Акцент върху превенцията и внедряване на модели за вземане на решения, свеждащи до минимум възможностите за корупция.

МОДЕРНО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ, БАЗИРАНО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА

Предлагаме реално действащо и в услуга на гражданите Електронно правителство.

Национален електронен поземлен регистър – чрез него ще решим проблема с т.нар. „бели” и „червени” петна в земеделието, както и ще имаме възможността да управляваме по-ефективно поземлените ресурси. Ще имаме цялостна информация в реално време за структурата на земеделието: какво можем да очакваме като продукция във всеки един момент, как тази продукция стига до пазара, до кой пазар, кой я произвежда, кой взема субсидии, за какво взема субсидии, какъв е ефектът от тези субсидии, как се отразяват тези субсидии върху доходите на заетите в земеделието.

Единна информационна система, обединяваща пазарите на селскостопанска продукция с платформа за електронна търговия – чрез нея ще дадем достъп на фермерите до пазарите и големите търговски вериги.

Национална електронна система по заетостта, свързваща всички бюра по труда на територията на страната. Тази система ще даде достъп на безработните в дадена област до пазара на труда в съседен или по-отдалечен район. Допълнително ще се види колко са реално търсещите работа и колко – търсещите социални помощи.

Единен електронен данъчен регистър, обединяващ информация за всяко едно лице какво имущество има, какви доходи има и какви помощи получава. Това ще ни даде реална възможност да оценим и усъвършенстваме системата за социално подпомагане, да разграничим пенсиите от социалните помощи и да направим нова пенсионна реформа, която справедливо да преразпределя социалноосигурителните приходи според приноса им.

Електронна здравна карта и здравно досие, съдържащо информация за всяко здравно осигурено лице относно: кой го осигурява, какви осигуровки внася, какво допълнително доплаща за лечение, кой го лекува, кога и колко пъти го преглежда. Това ще даде възможност за по-ефективно управление на ресурсите в здравеопазването и чувствително ще намали злоупотребите.

Единна електронна образователна система, съдържаща информация за:

  • всеки един ученик, студент – в кое училище /университет учи, посещава ли учебните занятия, колко често отсъства, кой му преподава, колко често го оценява.