Демографската катастрофа, заедно с бедността, нарастващите неравенства и регионалните диспропорции, са сред най-големите заплахи , пред които е изправено днес българското общество. Динамиката показва продължаващо влошаване на показателите и увеличаване на риска за националната сигурност от ниската раждаемост и миграция, високата смъртност, нарастващото социално разслоение и бедност, продължаващото обезлюдяване на голяма част от регионите на България. За да бъдат спрени негативните демографски тенденции, е необходимо на първо място закрилата на семейството и децата да се превърнат в ценност за обществото и приоритет за държавата.
Тенденции и проблеми:
Населението на България се топи и застарява.
Годините на прехода ще останат в историята като време на безпрецедентна демографска криза, чиито последици оставят трайни отпечатъци върху възпроизводството на населението на страната за десетилетия напред.
Като се изключи периодът 2005–2009 г., когато раждаемостта нарасна с 15% и 2013–2014 г., когато раждаемостта нарасна с 1000 деца (от 66 578 през 2013 г. на 67 585 през 2014г.), тенденцията ѝ за намаление е трайна. В последните години България годишно намалява с около 45 хиляди души. Тоест всяка година изчезва един град като Разград. Ако това не бъде променено, през 2040 година населението на страната ще е под 6 млн., по-малко с 3 млн. души в сравнение с 1988 г. Делът на хората над 65 години ще нарасне до 28%.
За периода 2001 – 2017 г. населението в трудоспособна възраст е намаляло с над 400 хиляди души. Изправени сме пред риска главоломно да спадне съотношението между подрастващо, трудоспособно и застаряващо население, а това ще се отрази още по-негативно на устойчивостта на всички социални системи.
Основните причини за демографската криза са много ниската раждаемост, високата смъртност и миграцията.
България е една от държавите с най-ниска раждаемост измежду всички държави-членки на ЕС. През 2017 г. коефициентът на раждаемост е бил 9‰ при средно 10.4‰ за ЕС. Периодът 2005–2009 г., когато бе отбелязан ежегоден ръст в броя на живородените деца, даде основание да се мисли за обръщане или поне за смекчаване на негативните процеси. За съжаление обаче, след 2009 г., когато бяха родени близо 81 хиляди деца (най-големият брой от 1993 г. насам), сривът в раждаемостта продължи, за да се стигне до 2017 г., когато раждаемостта достигна критично ниско равнище – 63 955 деца, с над 1000 по-малко в сравнение с 2016 г. Ако тази тенденци се запази, през 2040 г. родените деца ще са около 52 000.
България е държавата с най-висока смъртност измежду всички държави-членки на ЕС. През 2017 г. коефициентът на смъртност е 15.5‰, при 9,8‰ за ЕС. Болестите на органите на кръвообращението (сърдечно-съдови заболявания, диабет, хипертония, инфаркти, инсулти) и злокачествените новообразувания са най-сериозните причини за смъртност. В европейски план страната се нарежда на първо място измежду всички държави-членки на ЕС по смърт в резултат на болести на органите на кръвообращението, с нива близо три пъти по-високи от средните за ЕС нива.
Продължаващите миграционни процеси на младежи до 30г. допълнително засилват тенденцията за стареене на нацията. Причините за продължаващата емиграция на хора в трудоспособна и детеродна възраст са комплексни, но основните от тях са: липсата на перспектива за професионално развитие и социална сигурност за младите хора и продължаващото изоставане в равнищата на доходите спрямо останалите държави-членки на ЕС, включително и спрямо страните от Централна и Източна Европа.
Структурата на раждаемостта задълбочава проблемите.
Освен ниска, раждаемостта у нас има изключително неблагоприятна структура. Близо 6 от всеки 10 деца се раждат извън брак. През 1990 г. извънбрачните деца са били 2,5%, в момента са около 59%.
Катастрофално изглежда фактът, че броят на абортите е близо 45% от всички раждания на живородени деца.
Все по-малко високо образовани майки дават живот на дете. Данните от преброяването на населението от 2011 г. показват, че средният брой на децата от майки, които никога не са посещавали училище, е 2,6 деца. Средният брой на децата от майки с незавършено начално образование е 2,3 деца, а този на децата от майки със завършено начално и основно образование – съответно 1,5 и 1,6 деца.
Деца продължават да раждат деца. Близо осем на всеки сто майки не са навършили пълнолетие. В една трета от случаите това са майки без завършено поне начално образование, а девет от всеки десет непълнолетни майки нямат завършено поне основно образование.
Политиката за майчино здравеопазване има нужда от спешна реформа.
Освен ниската раждаемост, влияние върху намаляващия брой деца оказва и крайно неприемливото равнище на детска смъртност. У нас 6,4 на всеки 1000 живородени деца не навършват 1 година. Този коефицент за града е 5,4, а за селото 9,5.
Показателите за детската смъртност, преждевременните раждания и недоносените деца имат тясна връзка с качеството на майчиното здравеопазване и достъпа до адекватна акушеро-гинекологична помощ.
Проблемите имат корени и в образователната система.
Делът на младежите между 18- и 24-годишна възраст , които са с основно образование или с незавършено основно образование, или които не участват в образование и обучение, продължава да бъде много висок. Между 12% и 20% за отделните региони са децата преждавременно напуснали училище. За последните десет години учениците в професионалното образование са намалели с 25%. Това обрича на безработица, липса на доходи и несигурно бъдеще десетки хиляди млади хора.
Политиката по заетостта пряко влияе на демографските процеси:
В синхрон със Стратегия Европа 2020 България си е поставила амбициозната цел за достигане на равнище на заетост от 76%. За 2017 г. то е 66,9%.
Каква е истината за пазара на труда днес?
- Коефициентът на безработица по данни на НСИ действително е на нивото от 2008г.– 5,6%, но се увеличава делът на трайно безработните лица и той достига 56% от безработните.
- Един от основните фактори за ниските нива на безработицата е намаление на работната сила в резултат на продължаваща миграция и задълбочаваща се демографска катастрофа.
- Броят на заетите български граждани с постоянни доходи от труд е с 200 хиляди по-малко в сравнение с 2008г., а това е определящото за всички социални системи.
- Пазарът на труда е изправен пред криза, породена от структурния характер на безработицата, задълбочаващите се несъответствия между търсенето и предлагането на труд и големия дял на неактивни лица, особено сред младежите до 24-годишна възраст (показател, по който България оглавява негативната класация в ЕС).
- На всеки 5 младежи един нито учи, нито работи. Според изследване на Еврофонд това неучастие на младежите на полето на труда ни струва около 2,3% от БВП и е почти двойно от ЕС, където е 1,2%.
- Следва да се посочи, че хората над 55-годишна възраст до 2 пъти по-трудно си намират работа и неслучайно 2/3 от българите са на мнение, че тази възрастова група е обект на дискриминация на пазара на труда. Затова и равнището на заетост на хората между 50 и 64-годишна възраст в България е само 58%.
- Демографската криза поражда обезлюдяване на населени места и райони.
Задълбочават се вътрешнотериториалните диспропорции в демографската структура на населението. Големи територии от държавата прогресивно се обезлюдяват. И това вече не са само погранични и отдалечени от големите градове места, а обширни райони и територии, от които дееспособното население се оттегля, младото поколение е изключително малко , общата културност и образованост рязко спадат, животът и отношенията се примитивизират.
