Външна политика

Европа и светът преживяват турбулентни времена. Неолибералният модел на глобализация се провали. Пазарният фундаментализъм доведе до остри социални неравенства и до видимо господство на корпоративните интереси над социалните интереси и нужди на хората. ЕС се сблъска с поредица от кризи, за които се оказа зле подготвен: мигрантско-бежанска вълна; дългова криза и заплаха за стабилността на  Еврозоната; рязко нарастване на неравенството и широко разпространение на несигурни форми на заетост; отслабване и постепенно орязване на социалните разходи; Брекзит; вътрешни напрежения в Европа по осите „Север-Юг“, „Запад-Изток“, „стари членове – Вишеградска четворка“ и др. Постоянен остава рискът от страна на крайни, антидемократични и популистки политически явления.

Европа – именно тази Европа, която така впечатляващо се справи с последствията от Втората световна война и от падането на Берлинската стена – бе сварена неподготвена от кризи, несравними с вече преодолените. Защо?

Първо, защото на някакъв етап „обединена Европа” престана да бъде разпознавана като политически проект – т.е. проект, основан на определени всеобщи ценности и насочен към благото на всички европейци. Настани се вярването, че е отминала „ерата на идеологиите” и с тях – нуждата от политика. Споделяше се убеждението, че съвременната политика – това вече не е израз на ценности, облечени в секторни политики, а представлява рутинно решаване на възникващи технически въпроси с технократски средства. Изоставянето на ценностите и заместването на политиката с технокрация в крайна сметка отблъсна гражданите от дневния ред на обединена Европа.

Второ, защото по същото време в глобален план приоритетите на реалната икономика – онази, която работи за хората – бяха изоставени в полза на т.нар. финансиализация на икономиката. Прокарваната от правителствата, а и от Съюза, икономическа политика се преориентира от това да стимулира производство и заетост към поддържането на благоприятни условия за функциониране на финансовия сектор. Този процес, особено когато доведе до глобалната финансова криза от 2008 г., допълнително отчужди гражданите от Съюза.

Трето, съчетанието на тези два процеса – „деполитизирането на политиката” и „финансиализацията на икономиката” – доведе до това все повече граждани да не се чувстват зачетени от политиката. Чувството за изоставеност пряко подхранва възхода на популизма.

Длъжни сме да върнем идеите в политиката и политиката в управлението. Само тогава ще можем да функционираме като легитимни представители на гражданите в обединена Европа.

Петте стълба, на които се основава политическата ни визия за бъдещето на Европейския съюз и ролята на България в него, са:

  • България в ядрото, а не в периферията на ЕС – ясна стратегия и последователни държавни усилия за присъединяване към Шенген; равноправно участие на България в политиките за отбрана и сигурност.
  • България – активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена.
  • ЕС, който защитава правата и интересите на своите граждани, като извежда на преден план преодоляването на бедността и острите социални неравенства.
  • ЕС, в който политиката на сближаване е израз на солидарност и заличаване на неравенствата между държавите членки, а кохезионната политика получава по-широки перспективи чрез адекватна Многогодишна финансова рамка (МФР), предвиждаща нови собствени източници на финансиране.
  • ЕС, в който Западните Балкани да имат ясно европейско бъдеще, а Черноморският регион да стане средоточие на активни усилия от страна на ЕС в областта на екологията, сигурността и други сфери на стратегическо партньорство с държавите от региона.

В същото време именно Балканите и Черноморският регион все повече се очертават като едно от главните полета за нарастващото противопоставяне на основните геополитически сили в новия „многополярен ред“ – САЩ, Китай и Русия. Те проявяват засилена активност и открито или прикрито подкрепят регионални инициативи като „Интермариума“, „16+1“ и „Евразийското сътрудничество“, които имат точки на съприкосновение, но и цели, които обслужват техните специфични национални интереси.

САЩ след избирането на президента Тръмп промeнят външнополитическите си приоритети. Понастоящем се забелязва постепенно отдалечаване от досегашните традиционни съюзници и партньори (НАТО и ЕС) и все повече ориентиране към политика, основана на двустранна основа.

Китай се очертава като ярък защитник на икономическия аспект на глобализацията и в следващите години упорито и настъпателно ще прокарва своята стратегическа инициатива „Един път, един пояс“. България следва да засили участието си в нея.

За България отношенията с Русия са стратегически важни. Мотивирани са не само емоционално, но и политически, икономически, културно. Националният интерес на България е да запази и развива всестранно тези отношения. Нещо повече, като член на ЕС България може да бъде мост на отношенията между Европа и Русия. Може да съобрази своята политика както със своите собствени икономически интереси, така и с интересите на големите европейски страни, развиващи интензивно икономическите си отношения с Русия.

Необходимо е внимателно, но всестранно подобрение на отношенията ни с тази най-влиятелна сред нашите съседи държава. Подобрение във всички сфери на връзките ни с Русия – икономически, политически, културни и т.н. В двустранните си отношения с всяка от трите геополитически сили България трябва да изгражда конструктивни и взаимоизгодни отношения на базата на равнопоставеност и взаимно уважение. Приоритет с тях трябва да имат икономическите ни връзки.

Все по-ясно очертаващата се борба за ресурси и пазари обективно ще сблъска в нашия регион интересите на трите геополитически центъра от една страна, и на ЕС – от друга, тъй като Брюксел счита Балканите и Черноморието за свой периметър „по право“.

Българската външна политика трябва внимателно да следи и да анализира както процесите във всяка една от геополитическите сили, така и развитието на техните взаимоотношения, които ще определят „новия световен ред“.

България може да бъде субект в международните отношения предимно в нашия регион, а в по-широк мащаб – чрез извоюването на своето място в ЕС и неговите позиции в света със собствена обективна и активна дейност при тяхната изработка в рамките на общата външна политика и политиката за сигурност на съюза. Нашата страна има експертни възможности и може активно да сътрудничи по важни за нашата национална сигурност външнополитически въпроси като Иран, мирния процес в Близкия изток, борбата с тероризма, миграцията.